"Нещо като Аляска"
[ Реализация ]
2024, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
[ Описание ]
Пиесата „Нещо като Аляска“ на Харолд Пинтър представя сложната динамика между три ключови персонажа, концентрирана около Дебора – младо момиче, изпаднало в кома. Сценографското решение се фокусира върху създаването на света, в който тези персонажи съществуват, като акцентът пада върху стаята, в която Дебора се събужда. Това пространство е подредено от Хорнби, лекарят, влюбен в нея и бивш съпруг на сестра ѝ, който чрез грижите си за Дебора оформя интимен и изключително личен свят около леглото ѝ.
Леглото функционира като ядро на сценичния свят – всички предмети в стаята са разположени около него.
Хорнби се грижи за Дебора, преобличайки я с любимите ѝ дрехи, което е визуално подсказано чрез закачалка с роклите ѝ.
Това е първото, което тя открива при събуждането си, докато останалата част от стаята е покрита с черни покривала, скриващи съдържанието ѝ и създаващи усещане за мистерия и запазено пространство. Следващото откритие е грамофонът и плочите с любимите ѝ песни, които провокират активна реакция – тя започва да танцува, а Хорнби се включва в танца, което маркира първия интимен момент между двамата.
Влизането на сестра ѝ, Полийн, е придружено от черни завеси, които служат като преодоляваща, но объркваща пречка. Те отделят света в стаята от този навън, подсилвайки усещането за граница между личното пространство на Дебора и реалността извън него. Присъствието на Полийн постепенно връща Дебора към спомени от миналото, предизвиквайки у нея объркване и тревога. При разглеждането на пода Дебора открива стар матрак, който разкрива, че Хорнби е спал в стаята през цялото време. Това е момент на безпомощност и емоционален изблик от негова страна, породен от силните чувства към Дебора и надеждата, че тя ще се възстанови. Накрая Дебора отново изпада в сънна парализа, което довежда до отчаяние както Хорнби, така и Полийн, които са се надявали на различен развой на събитията.
Костюмите следват предисторията и социалния контекст на персонажите, подаден частично в текста. Гамата на Дебора и Хорнби се движи в тъмнокафяви тонове, докато костюмите на Полийн са в сиви и зелени нюанси, създавайки визуален контрапункт и разграничение между нея и другите двама герои.

[ Творчески проект ]
По пиесата на Харолд Пинтър
(превод: Галина Томова-Станкева)
Реж. Слави Гергов
Сценография, костюми и плакат: Косара Цветкова, Мера Денева


