Концепцията изследва темата за илюзията на реалността под влиянието на обсесията и алчността. Пространството започва подредено, но постепенно се дублира и деформира, визуализирайки психическия срив на Герман.
Сцената е изградена от паралелепипеди с четири различни страни, които се движат линейно и със завъртането на кръгът създа ват различни конфигурации. Това позволява пространството да се трансформира – от реалистично към абстрактно, от стабилно към фрагментирано – в синхрон с драматургичното напрежение и музика.
