“Суматоха”

Сценографията е вдъхновена от света на Йордан Радичков – място, където границите между реалност и въображение се размиват. В „Суматоха“ случките се развиват нелогично, почти като в сън. Сценичното пространство напомня за мистично. Мизансцена се случва върху наклонен терен, където от най-високата точка се слиза и от най-ниската се качва. Завъртането чрез долна механизация прави пространството още по-динамично – среда, която постоянно се променя, както и самите истории в пиесата.

Костюмите носят селския характер на българския човек – съчетание от елементи от миналото и настоящето, от традицията и съвременния поглед към нея. Те не са буквални, а по-скоро подсказват духа на героите – земни, устойчиви, но и отворени към чудното и необяснимото.